България подготвя 800 км магистрали, тунели и мостове за концесия

Основен приоритет на правителството на "Прогресивна България" е развитието на транспортната мрежа чрез публично-частни партньорства и концесионни механизми. Страната планира проектирането и изграждането на над 800 км магистрали, мостове и тунели, посочи заместник-министърът на регионалното развитие Павлета Пеловска по време на бизнес форум между България и Китай в края на юни. 

Приблизително толкова магистрали - 877км, е построила страната за 50 години, сочат данните на НСИ. 

Публично-частното партньорство при строителството на пътища е предпочитано предимно в Южна и Западна Европа. Исторически този модел се развива бурно след Втората световна война, когато държавите нямат ресурс бързо да изградят модерна инфраструктура. Пионерът е Франция, която има една от най-развитите концесионни мрежи в света. Италия също изгражда своите магистрали основно чрез концесии и днес се управляват от частни оператори. Испания и Португалия също разчитат на частните инвеститори. През последните десетилетия Гърция и Хърватия също изградиха магистралите си почти изцяло чрез концесионни договори с чужди и местни консорциуми.

Държавите, които традиционно избягват класическите частни пътни концесии с тол такси, са главно в Северна (Швеция, Финландия и Дания), Централна (Германия, Белгия и Нидерландия) и Източна Европа (Чехия, Словакия, Румъния, България). Причините за това са икономически, политически и социални. Богати държави с отличен кредитен рейтинг могат да вземат заеми при изключително ниски лихви. За тях е много по-евтино да финансират строителството директно от бюджета или чрез държавни заеми, вместо да плащат за по-скъпия частен капитал на концесионера, който калкулира висока печалба и риск. Освен това в някои страни се смята, че достъпът до транспортна инфраструктура е базово обществено благо, платено чрез данъци и акцизи върху горивата и въвеждането на "частни" пътища се приема за социално несправедливо.

Предимствата на публично-частното партньорство е, че дава възможност за бързо изграждане на магистралите, което води до подобряване на мобилността и връзките между отделните региони и съседните страни, а оттам и до развитието на икономиката. Това дава възможност на държавата да пренасочи ресурс към социални плащания, образование и здравеопазване, както и да избегне прекомерен дефицит.

За да има частен интерес към финансирането на пътища, е нужен огромен и гарантиран трафик. При държави с по-малка гъстота на населението или слаб транзитен трафик, концесионният модел не е финансово жизнеспособен без огромни държавни гаранции, което до голяма степен го обезсмисля.

Днес кабинетът "Радев" отново възроди темата "магистрали на концесия". Причината - липса на пари в държавния бюджет. Отделно от това пътното строитерство, което гълта стотици милиони от парите на българските и европейските данъкоплатци, е сред секторите, най-силно засегнати от непрозрачни процедури, корупционни схеми и модели в ущърб на обществения интерес. В съчетание с некачественото строителство, лошото поддържане на пътищата и проблемите с контрола върху превозните средства от страна на други органи като МВР, българските пътища нагледно показват как "корупцията убива".

Регионалният министър арх. Иван Шишков вече обяви, че магистрала "Хемус" ще трябва да бъде достроена по дискретирината схема инхаус, заради раздадените милиарди при последното правителство на Бойко Борисов. От аутобана, който трябва да свърже София с Варна, остават да се построят още около 214 км. Кабинетът "Радев" е предпазлив и не обещава да я завърши до края на мандата си.

С пари от бюджета ще се достроява и скоростния път Видин- Ботевград (167 км), от който са построени едва около 50 км, както и магистрала Русе-Бяла, която е в строеж. 

Всички бъдещи нови магистрални трасета ще бъдат дадени на концесия, коментира арх. Шишков пред Mediapool. Номер едно в списъка му е магистралата Русе - Велико Търново - ГКПП "Маказа". До Бяла тя ще се строи с европейски пари, но за продължението до Велико Търново в момента се прави икономически анализ дали участъкът да влезе в бъдещата концесия, защото за него все още няма влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), обясни регионалният министър. 

Магистрала "Черно море" (113 км) между Варна и Бургас, от която има построени едва около десетина километра, е другата, която ще бъде дадена на концесия, посочи арх. Шишков.

Магистрала "Рила" (107 км), която трябва да свърже Дупница и Самоков с магистралите "Тракия" и "Хемус" край столицата, също е в плана за концесиониране. 

Към тези три магистрали регионалният министър включва и тунела под Петрохан също да бъде даден на концесия. 

Стратегията е държавата сама да изработи проектите за строителството на магистралите, да одобри подробните устройствени планове и да извърши необходимите отчуждителни процедури за бъдещите магистрали. Едва след като документацията е напълно готова, тогава магистралите ще бъдат представени на инвеститори и ще се обяват процедурите.